Когато се събудихме в Халифакс, а лъчите на слънцето вече бяха успели да преборят дебелите завеси на хостела, затегнахме връзките на обувките и тръгнахме да изследваме района. Старата част на града, в чийто център бяхме самите ние, се оказа наистина интересна. И ужасно цветна и изпълнена с живот.
Хиперсвързаност и внимание
Преди време да си получаваш имейла на телефона беше модерно. Днес е почти задължение. Преди продавачът в магазина те познаваше по име и знаеше колко често си купуваш хляб. Днес виждат името ти единствено върху кредитната ти карта и това е всичко. Разбира се, една безчувствена система все пак знае какъв хляб си купуваш, колко често и какво още слагаш в пазарската количка заедно с него. Има още
За удоволствието да ходиш на работа
Преди няколко дни попаднах на това:
Когато го споделих във Facebook, предизвиках две реакции на мои приятели. Едната бе на неодобрение, защото работата не трябва да е центърът и смисълът на живота. Важното е да ти доставя удоволствие. Другата бе по-скоро неутрална, защото наистина някои хора посвещават живота си на работата, докато за други работата е просто ежедневие. Но всички те са хора. Има още




